Лятото винаги при мен се завръща
На ръба на тази въздишка, с която
аз изпращам своето циганско лято,
се поклаща сякаш небрежно овесен
един нежен копнеж по пъстрата есен.
Докато чакам лятото да се върне,
есента ще посрещна, ще я прегърна
с очи ще я пия, ще ѝ се любувам
и с пръсти дъждовни ще я нарисувам.
И не, няма да стена, да се оплаквам,
а докато своето лято очаквам,
ще бъда щастлива с каквото си имам-
било цветна есен, било снежна зима.
Защото в животът ми шарен, променлив,
едно ми е сигурно и неизменно:
лятото винаги при мен се завръща
все по-топло, по-мое и ме прегръща.
© Ива ВалМан All rights reserved.
