Нима очите могат да излъжат,
щом всеки поглед е проблясващ порив?
Покорно атомни частици плъзват
в енергия, пренесена във полет.
Очите огледало са и бездна,
очите са и мощ, но са и слабост.
Родени са от плод на безпогрешност,
но в яслите са на греховна сладост.
Очите са вселенската безкрайност,
магията, забъркана изкусно.
Във тях живее истинска потайност –
загадъчна игра, полята с лустро.
© Данаил Таков All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
