Нима очите могат да излъжат,
щом всеки поглед е проблясващ порив?
Покорно атомни частици плъзват
в енергия, пренесена във полет.
Очите огледало са и бездна,
очите са и мощ, но са и слабост.
Родени са от плод на безпогрешност,
но в яслите са на греховна сладост.
Очите са вселенската безкрайност,
магията, забъркана изкусно.
Във тях живее истинска потайност –
загадъчна игра, полята с лустро.
© Данаил Таков All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
