Лъжи
Залезът днес е вълшебен и див.
Приказка разкажи ми
за един свят далечен и много красив,
даже измислен. Лъжи ме,
че ще е нашият истински дом.
Слушам унесено. Слушам.
Как ли е пролет разцъфнала щом
вътре в душата е суша.
Чакай да кипне нощта от звезди,
млечният път - за каймака.
Хайде, разказвай! Разказвай, кажи
колко години ме чака.
Как си копнял да си само до мен,
сън съм била до безкрайност
После, от много мечти уморен
как си ме зърнал случайно.
Как си избрал между много лица
мен, като твое момиче.
И от тогава, та чак до сега
истински си ме обичал.
Даже Луната надвесва ухо,
че е подарък не знае.
Няма да питам защо и какво
в разказа става накрая.
Мислиш, че вярвам на думи. Дали
толкова детски изглеждам.
Но, че последна умира, нали
казват, добрата надежда.
Толкова сладко-горчиви лъжи -
имам за всяка по стих.
Виж ме - не съм на петнайсет, уви.
Залез е. Приказно див.
© Деа All rights reserved.
