Прииждат вълните на делника,
покачва се бързо нивото.
В устата белее се зелникът,
в очите изгасва животът.
Полюшват се в тремор син лодките,
говорят си нещо с водата.
Зли чайки прелитат наоколо
и грабят без срам тишината.
Последните слънчеви заници.
Пробягва червена искрица.
Разгръщам морските страници.
Изгребвам морето с лъжица.
© Илиян All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
