Лъжовница
ЛЪЖОВНИЦА
... така и не разбрах кога от мене Младостта си тръгна –
красива пролетна дъга, луна, търкулнала се – кръгла,
летящи слънчеви петна в чашлето с водка от меласа,
вечерен шепот на Жена в шезлонг на моята тераса,
авлига, литнала над ръж, пъстърва, подмола взривила,
и махах аз – стъписан мъж, след птичата ѝ ескадрила,
редих за нея цял живот молитва – сън, трептеж и ласка,
не е случайно в женски род, красива, шеметна и властна,
лъжовница! – уж, беше тук, и – както беше, си отиде! –
не знам на север, или юг? – потъна в изгрева сафриден,
така и не разбрах кога, но нещичко, все пак, остана! –
красива пролетна дъга, тя! – вихър, обич, стих и рана.
© Валери Станков All rights reserved.
