Любима моя
Любима, светлият ти лик
за мен в икона се превърна.
Жадувам всеки кратък миг,
когато мога да те зърна.
Горят ме въглени – очи.
Смехът ти странно ме смущава.
Вселената пред теб мълчи
и всичко, всичко ти прощава.
И днес си в розово, нали!?
Бонбоненото ти отива.
Ах, как сърцето ме боли,
че ти си толкова красива!
Разстроена си в този час.
Трепери долната ти устна.
Покрил я бих с целувки аз –
такава пухкава и вкусна.
Помахваш някому с ръка,
изпълвам се със злъч ревнива.
Не бих могъл да отрека –
страстта ми е безумна, дива.
О, Господи! Към мен вървиш!
Изящна си като Мадона!
Аз в памперса си правя ,,пиш"
и си изпускам биберона.
© Васил Иванов All rights reserved.
