Sep 17, 2007, 8:21 PM

Любов

  Poetry
1.1K 0 11
  Когато се преплитат две тела,
  под ритъма любовен на сърцата,
  се ражда дивна красота
  и мечтите се превръщат във реалност.

  Когато се преплитат две тела,
  а устните си шепнат пак обичам,
  в сърцата пламва малката искра,
  превръщаща се после в буен огън.

  Но накрая, винаги умира любовта,
  звездиците в душите ни угасват
  и ние с теб се подминаваме така,
  все едно сме двама непознати.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...