Sep 17, 2007, 8:21 PM

Любов

  Poetry
1.1K 0 11
  Когато се преплитат две тела,
  под ритъма любовен на сърцата,
  се ражда дивна красота
  и мечтите се превръщат във реалност.

  Когато се преплитат две тела,
  а устните си шепнат пак обичам,
  в сърцата пламва малката искра,
  превръщаща се после в буен огън.

  Но накрая, винаги умира любовта,
  звездиците в душите ни угасват
  и ние с теб се подминаваме така,
  все едно сме двама непознати.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....