Jun 28, 2007, 5:03 PM

Любов

  Poetry
888 0 4

Любов... любов!
Безкрайна радост от лъжи,
лъжи на хора мрачни, сиви,
изпалнени с ненавист, криеща се в тях.
Лице на клоун ще носиш ти дори,
да можеш любовта си ти да изразиш.
Любов!
Какво е тя?
Нещо маничко и силно...
силно, то, дори човек да победи.
Любов безкрайна и щастлива,
любов, изпалнена с лажи!
На този свят няма любов, има само секс и мили думи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Дуков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...