Nov 19, 2014, 7:37 AM

Любов

  Poetry » Love
715 0 0

 Мисълта ми не мога да опиша,

 когато душата ми за друго диша.

     За очите мили и душата блага,

  що в сърцето спомен слагат.

     За онзи поглед сърдечен

                                   топъл,

  който спира малкия вопъл.

     За прегръдката силна,

  която ме милва.

  За красивите думи

 от любимите устни...

За сърцето, което бие учестено

и то няма да бъде уморено

от едно нещо, от един слов - 

и какво е то? - любов! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иветтт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...