Aug 30, 2008, 11:16 AM

любов

  Poetry » Love
1.4K 0 2

Ти за мен си любовта,

ти разпалваш в мен искра.

И когато пак ме доближиш,

сякаш искаш да ме изкушиш.

В твоя плен попадам аз,

сякаш обладава ме неземна страст.

Целиш със стрела и ето,

пак улучваш ми сърцето.

Ти ме караш да се чувствам

доста по-различна

и разпалваш в мен страната неприлична!

Нежно,аз докосвам ти лицето,

а с една целувка ти ме пращаш на небето.

Ти за мен си сладко изкушение,

за което не съм открила точното определение!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гери Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...