...любов е... Под крилцето на авлига...
Перце от гълъб, цвъркот на врабче,
на изгрева усмивката сънлива,
сред слънчевите зайчета тече
рекичката и тайните си скрива.
Въртят водите рано паднал лист,
изписва върху него август руна
и грейва той – ту златен, ту сребрист,
като деня – от лятото целунат.
А беше си съвсем обикновен
и даже малко тъжен понеделник.
Вървеше пооклюмал се до мен,
забравил бързо лудости неделни.
И ето че в един вълшебен стих,
цветя и птици, и върби говорят...
Напът за в къщи даже си открих
и бяло копче – с четири отвора.
Ще кажете: Детински ми звучи,
нима ти вярваш в приказки? Я стига!
Денят ми – с дъгоцветните очи,
любов е... Под крилцето на авлига...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
