Тя погледна към него,
Той към нея също.
В този момент те бяха едно цяло,
Свързани от нещо могъщо.
История стара като света,
А всичко друго избледня.
Изгубиха си те ума
По тази прастара игра.
Доизпуши тя тънката си цигара.
И този път всичко избледня.
Песента стара като света спря.
Виденията замръзнаха. Умряха.
А устните й в усмивка се извиха.
Краката й към стаята й в лъдницата я качиха.
© Proletina Palova All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
