Тя погледна към него,
Той към нея също.
В този момент те бяха едно цяло,
Свързани от нещо могъщо.
История стара като света,
А всичко друго избледня.
Изгубиха си те ума
По тази прастара игра.
Доизпуши тя тънката си цигара.
И този път всичко избледня.
Песента стара като света спря.
Виденията замръзнаха. Умряха.
А устните й в усмивка се извиха.
Краката й към стаята й в лъдницата я качиха.
© Proletina Palova All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
