Тя погледна към него,
Той към нея също.
В този момент те бяха едно цяло,
Свързани от нещо могъщо.
История стара като света,
А всичко друго избледня.
Изгубиха си те ума
По тази прастара игра.
Доизпуши тя тънката си цигара.
И този път всичко избледня.
Песента стара като света спря.
Виденията замръзнаха. Умряха.
А устните й в усмивка се извиха.
Краката й към стаята й в лъдницата я качиха.
© Proletina Palova All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
