Любов на кръпки
забвението безутешно
с алегорични спомени
отново травми носи
кога от нежността боли
когато не е твоята
и навикът при теб я проси
закърпен секс със кръпки от любов
тогава времето започва да тежи
и сякаш извори бълбукат
под ресниците ти мили
дали съзирам поглед нов
или е отказът от миналото ни
а всъщност вярата затъва в блато
във плетеница от лъжи
доверие кому е нужно
сили не достигат
от миналото си да се спасим
един живот живеем
и понякога е нужно
да го разделим на две
а ако трябва и на три
Чар, закърпено
© Чавдар Кунчев All rights reserved.
