Любов номер пет
Той е нейната тъжна любов номер пет
и от нея не ще да си иде с години.
Малко нещо мечтател, малко нещо поет…
Боже, влюби го във нея, та да й мине!
Тя изучи вкуса на прикрития плач
и готова е да си отхапе езика,
пред това - да признае на своя палач,
че е влюбена в него, да го предизвика.
Той е цял на простора и волния бяг,
той роден е за птица, той лети! - (не “живее”).
Не познават мечтите му ласо и впряг
и уви - вижда само човека във нея…
Тя е просто жена и й трябва любов.
Даже не и любов - само знак, че я мисли,
смътен намек, че също харесва я той
и влече го към нея - ей, така - без да иска.
Тя мълчи зад гърба на фалшивия смях.
Този грешен копнеж й е тайната жалка.
И се свива у себе си, болна от страх -
няма шансове нямата, малка русалка.
Той е нейната тъжна любов номер пет.
Тя години го страда насън и наяве.
Малко нещо мечтател, малко нещо поет…
Боже, влюби го във нея - дано го забрави!
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
