Любов от пръв поглед
Любов от пръв поглед
Здрависване. Усмивка. После гръм,
светкавица в сърцето посред зима.
Небето ме завихри като в сън,
епохи и галактики преминах.
Отвори се невидима врата -
не тази, във която ме покани,
а нашата, в дома ни нейде. Там
невеста бях, ти беше мой стопанин.
Години преживяхме в кратък миг,
ти беше все до мен. Родих дечица.
Обичах те. Обичаше ме ти,
в различно тяло, в същите зеници...
Макар че срещнам те за първи път,
познах те и душата ми ликува.
Какво тук значи някаква си смърт?
Обичам те. Тя само ни се струва!
Ала, любими, ти не ме позна
и срещата за теб днес няма смисъл...
Защо така е? Само Господ знай -
нали Той е любов, а Тя - учител!
Единствено на тях ще пратя в стих
молитва: сложното да сторят просто.
Понякога любов е да мълчиш
на всичките езици в този космос.
© Петя Божилова All rights reserved.
