Любов по време на пиянство
Стоях на бара с глупав единак,
забравена от ангели и Бога.
Обменях си тъгата за коняк,
а той събираше пари за дрога.
Почерпих го едно. И две. И три...
И взе да ми изглежда симпатичен.
Поиска ми назаем куп пари,
а после ми призна, че ме обича.
Донесоха му прахче в портмоне
и смръкна няколко диагонала.
Разказа, че харесва Клод Моне
и ще ме води на почивка в Бали.
А аз съвсем повярвах на това
след двеста-триста грама от коняка.
Усещах, че преплитаме слова
и меки са ми коленете някак.
Реших, че е любов. От поглед пръв.
И взех да го целувам настървено,
а алкохолът кипна мойта кръв,
разля се в изтънелите ми вени.
Пияни се отбихме в “Емирейтс” –
разбира се, че аз платих хотела.
Говореше за акции, Бил Гейтс
и за ваксина срещу варицела.
Той беше побелял и леко стар,
но аз бях тъй прочувствено препила...
На сутринта разбрах, че е клошар
и за да бъде с мен, съм му платила.
© Деница Гарелова All rights reserved.
