Любов, Съдба и пеперуди...
Не знам за теб, но аз приключих.
Не пия вече изветряло вино.
Вратите, всички до една заключих.
И пратих спомените в киното.
Не гледам вече стари ленти.
И прожектирам само бъдеще.
Събирам, сприращи дъха, моменти.
Сънувам, страстни мокри сънища.
Изтрих сълзливите си стихове,
и снимки със вменено щастие.
Загърбих любовта във митове,
на хорските души - ужасното.
Сега ме имаш. Имам Теб.
Любов. Съдба. И пеперуди.
Простете бедният поет,
щастлив, когато е - света го губи...
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
