Любов за отписани
Тя ли? Знаеш я. Смуглата, тази,
дето все крадешком я поглеждате,
на жените усмивките гази,
на мъжете събужда надеждите.
Тя ли? Луда е. Шапка не носи,
вятър реши ѝ сутрин косището.
Само нея не спират с въпроси
три клюкарки, разнищващи нищото.
Тя ли? Ходи, в земята не гледа
и говори на кучето. Слуша я.
Точи лиги по нея съседът,
а жена му му стъпва на гушата.
Тя ли? Щурата? Не е тя лесна
Замълчи си. Словата слуги са ѝ.
Даже времето, вярвай ми стресна.
Братко, тя е Любов... За отписани...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
