Любовен дъжд
След поредната среща дъждът
ме измокри до кости,
но от него не хванах ръжда -
издръжлива съм доста.
Колко пъти над мен е валял
като сага епичен,
като звуци на нежен роял -
всеки път е различен.
Сред тълпата се спусна към мен
и целуна ме страстно.
Не изглеждаше никак смутен,
само малко пораснал.
Аз го чакам да мине от тук
като пролетно чудо.
Щом дочуя звъна на капчук,
хуквам вън като луда
и прегръщам треви и цветя
под дъждовните ласки.
Не умея любов да пестя,
изгорих всички маски.
Пих от шепа дъждовна вода
и лицето ми светна.
Почнах думите в стих да редя -
щедри, топли и цветни.
© Nina Sarieva All rights reserved.
