Любовна бърлога
Няма нищо по-хубаво от лошото време
в балкана, през пролет дъждовна.
Пукат съчки в камината. И до огъня дремят,
изморени след сага любовна,
двама – мъж и жена, замечтано заслушани
в горския духов оркестър.
Сенки пробягват по телата им сгушени
и се крият в пролуките тесни
на дъските по пода,дето скърцат злокобно
в ръцете на вятъра бесен.
Свети хребета горе, като плоча надгробна,
над гората ехтяща, надвесен.
Наежени борове извиват гръбнаци.
Гъделичка ги силният вятър.
Дървета махат оживено с клонаци.
Сякаш в пиеса от театър.
И вътре във свойта утроба са скрили
до едно,животинки и птички.
И от мрака на всяка уютна хралупа
светят хиляди малки очички.
Дъждът шиба с жилави пръчки в олука
и любовната глъчка приспива.
Двама – мъж и жена се отпуснаха в скута
на природата,нежна и дива.
Ухае земята на влага. Отпива
на глътки сълзите на Бога.
Греховете отмити в гръдта си попива,
тук, под тая любовна бърлога.
© Jane Doe All rights reserved.
