Mar 12, 2020, 3:08 PM

Любовна карантина

  Poetry » Love
718 7 6

ЛЮБОВНА КАРАНТИНА

 

Макар че ще ми липсват твойте ласки,

животът и без тебе  продължава.

Със клечица кибрит на входа драснах,

че трудно от любов се изтрезнява.

 

Събирам се частичка по частичка.

Боли, защото падам отвисоко.

Залъгвам се, че няма да обичам.

Така туширам глупавата болка.

 

След ден ще почна – може би! – да дишам

и слънцето ще пусна – да ме стопли.

А чувството, че вече съм излишна,

ще прибере свирепите си нокти.

 

Понеже думите са костеливи –

засядат като залъче кораво,

но даже да твърдя, че си отивам –

за нищо на света недей ми вярва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...