По слънцето ти пратих, мила,
и ласки, като топлите лъчи.
Луната пък за теб е свила
косите си. Намига със очи.
И поздрави звездите пращат,
окъпани в небесното море.
А птиците за клон се хващат
и чакат вятъра сега да спре.
И идвам аз с росата днешна
букет да ти оставя от цветя.
Със тебе искам да се срещна -
любовно биле в мене разцъфтя!
© Никола Апостолов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
