Oct 3, 2013, 12:40 AM

Любовно писмо

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Честит рожден ден, не ще ти пожелая,
защото в този ден ти падна от рая.
Слънчевите лъчи спряха да греят,
а небесните нимфи започнаха да ридаят.

 

Не си ти нито Елена от Троя,
нито някоя друга жена на героя,
красотата ти не причинява войни,
но пленява мъжки сърца безбройни.

 

Усмивката ти, за която всички копнеят
и пред която всички красоти бледнеят,
желая аз някой ден да ù стана свидетел,
дори да те направи на сърцето ми владетел.

 

Уви, вече късно е за мен да се боря,
защото от любов не спирам аз да бърборя
и дори очите си аз да затворя,
пак душата си за теб ще отворя.

 

И прости ми ти за това дълго писмо,
защото това, което говоря е вече видимо.
Затова, като дар от боговете те моля сега
още дълги години да ни радваш с твоята красота.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоан Александров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...