Oct 3, 2013, 12:40 AM

Любовно писмо

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Честит рожден ден, не ще ти пожелая,
защото в този ден ти падна от рая.
Слънчевите лъчи спряха да греят,
а небесните нимфи започнаха да ридаят.

 

Не си ти нито Елена от Троя,
нито някоя друга жена на героя,
красотата ти не причинява войни,
но пленява мъжки сърца безбройни.

 

Усмивката ти, за която всички копнеят
и пред която всички красоти бледнеят,
желая аз някой ден да ù стана свидетел,
дори да те направи на сърцето ми владетел.

 

Уви, вече късно е за мен да се боря,
защото от любов не спирам аз да бърборя
и дори очите си аз да затворя,
пак душата си за теб ще отворя.

 

И прости ми ти за това дълго писмо,
защото това, което говоря е вече видимо.
Затова, като дар от боговете те моля сега
още дълги години да ни радваш с твоята красота.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоан Александров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...