Nov 3, 2012, 12:14 PM

Любовта

  Poetry » Love
846 0 0

Любовта... не беше ли тя в основата на всичко?
Не беше ли тя вечната приказка?
Нея ли олицетворявахме с красивата жена,
покорила хиляди мъжки сърца?
Престана ли да съществува тази сладка болка,
или ние отказахме да почувстваме неземната красота?
Кога стана всичко това?
Кога спряхме да вярваме в любовта?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...