Nov 3, 2012, 12:14 PM

Любовта

  Poetry » Love
850 0 0

Любовта... не беше ли тя в основата на всичко?
Не беше ли тя вечната приказка?
Нея ли олицетворявахме с красивата жена,
покорила хиляди мъжки сърца?
Престана ли да съществува тази сладка болка,
или ние отказахме да почувстваме неземната красота?
Кога стана всичко това?
Кога спряхме да вярваме в любовта?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...