Oct 31, 2007, 5:50 PM

Любовта

  Poetry » Love
1.1K 0 23
 

Любовта

 

Тя влезе, тръшна външата врата,

(резето даже звънко превъртя)

и се намести в мен, уютно, топло

и песен дългочакана запя.

 

Прегърнах я, прегърна ме и тя.

В омая полетяхме, дълго време.

Но... тъжна е тя, Любовта,

когато в крадени минути стене.

 

-------------------------------------

Как иска ми се да летя,

високо във небето,

където разумът е спрял,

на Любовта в сърцето...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...