Той ще дойде... поне се надявай,
сто ключалки по пътя разбил.
Ще се влюби плененият славей
до полуда в добрия април.
Всяка ледена дума и груба
ще превърже със сладък мехлем,
отънялата зимна коруба
ще пропука... и после съвсем
ще загуби ума си – останал,
просто влюбил се в птиче поет...
Кръстопътища... който да хвана,
ще ме води при него, напред... ...