Беше малко птиче
с болничко краче.
Носих му трохички -
по корем кълве…
Бързо свикна с мене,
давах му храна.
Милото – то денем
махаше с крила.
Оздравя, порасна,
търсеше ме все.
Обичта не гасне!
Даде ми перце.
Сякаш,че ме гали
то в незнаен час.
Вън трохи оставям
„Чико-о“ – викам аз!
© Ани Иванова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
