Беше малко птиче
с болничко краче.
Носих му трохички -
по корем кълве…
Бързо свикна с мене,
давах му храна.
Милото – то денем
махаше с крила.
Оздравя, порасна,
търсеше ме все.
Обичта не гасне!
Даде ми перце.
Сякаш,че ме гали
то в незнаен час.
Вън трохи оставям
„Чико-о“ – викам аз!
© Ани Иванова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
