За любовта навсякъде се пише...
И всички гледат да я възхвалят!
Тинейджъри и възрастни въздишат,
докато с нея, не се разберат.
Наскоро четох, че и тя е болест.
И аз в ярема и велик съм бил!
За нея с всички сили аз се борих
и търсех начин с нея да съм мил!
Бях млад, едва петнадесет годишен,
когато в огъня и загорях!
Аз знам и днес, че тя не е излишна,
не смятам, че самата тя е грях!
О, страдал съм в любов несподелена!
И от тогава аз станах поет!
Душата ми до кръв бе наранена,
а след това бях в "Царството" приет!
Не болест! Тя е най-велика сила!
От нея по-велико аз не знам!
Тя всичките шедьоври е родила.
Доброто в хората върви от там!
11.02.2014г. София
© Христо Славов All rights reserved.