Лъвът – отдавна пудел закърнял...
Изписвам ситно думите на листа,
а те от гняв безсилен пак горят.
Република – ни свята е, ни чиста
и гробът ти обраства неопят.
Народът овчедушно коленичи
и примката надява си самин.
Народ без памет не е свой, ни ничии,
пронизва ни небето с поглед син.
Бесилата са много. Невидим е,
лъвът – отдавна пудел закърнял...
И как ли произнасят твойто име?
Напразно ли си, Дяконе, умрял?
И ето, пиша, а стихът ми плаче,
от гарвани чернее и деня.
Родината – останала сираче...
И с моя стих какво ще променя?
© Надежда Ангелова All rights reserved.
