Mъничко остава
Ноември сви чергила парцаливи.
На глас изплаках този листопад.
Запалих клади – нека да горят.
И падах ничком в изорани ниви.
Над угари подгизнали кръжат
сто врани. Грачат, зли и саможиви.
Един врабец на крушата се криви:
— Това ли е красивият ти свят?
— Това е, врабчо. Още го създавам.
С три шепи глина, щурчов благослов,
сълза от птица, стръкчета отава
и любовта. Каквато е – такава...
Ще те повикам, бъде ли готов.
Ти потърпи. Виж, мъничко остава...
© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used
