Мъж без адрес
МЪЖ БЕЗ АДРЕС
... толкова красиво си живея, че не ми се мисли за смъртта –
паля си в кандилцето елея – светлите молитви си чета,
някой лев на просяка пред храма пускам му в дълбокото чашле,
черпих попа с водка двеста грама – напоследък пее много зле,
сторвам път на мравката по друма, с нея си делим трохата хляб,
гледам блага дума да издумам, видя ли човечец – сам и слаб,
купих си в книжарницата книга – да чета, че много затъпях! –
колко е животът? – два-три мига, всички сме във тях сълза и смях,
смъквам се понякога на кея – без адрес, без ЕГН, PIN-код.
Боже мили, дай ми да живея с Обич – и в отвъдния Живот!
25 октомврий 2025 г.
гр. Варна, 12, 20 ч.
© Валери Станков All rights reserved. ✍️ No AI Used
