Мъжът от дрипавия дъжд
МЪЖЪТ ОТ ДРИПАВИЯ ДЪЖД
... къде през дрипавия дъжд си тръгнало, добро човече? –
отдавна в цъфналата ръж към теб не припка Джени вече,
хем младостта ти отлетя, и хем не му се вижда краят,
и свърши се – видя се тя! – химерата, че дишаш в Рая,
простѝ се с рой добри мечти, не знам кои от тях постигна? –
за тях със лихвите плати, съдбата с теб бе страшна свидла,
и – в свят, на радостите кът, редиш печалните си думи –
прашинки, литнали Отвъд! – по светлите Господни друми,
след тях с надежда – не веднъж! – хвърча над върхове и бездни!
Там, дето – в дрипавия дъжд, един ден всички ще изчезнем.
© Валери Станков All rights reserved. ✍️ No AI Used
