Mademoiselle. La confession :)
Хипотетично, отче, ми кажете
да речем, че сторя древен грях...
Ах, онзи! Тъй желан е от мъжете
и който в нечии очи съзрях...
- Дете, невинна ли сте вие още?!
Дали не ви посегна някой с плам
в една от дългите самотни нощи?!
О, само Бог и аз сме в този храм,
пред мен изповедта ви е свещена!
- Въпросът, отче, е в едно писмо,
ах, от което бях така пленена...
Да се вълнувам тъй не е било:
"Мадам, на сутрешната литургия
ви зърнах тъй красива най-подир.
От погледа ви щях да се убия,
подминахте ме, истински зефир.
Последвах ви далеч, до езеро̀то.
О, връзките на финия корсет...
... видях на ероса ви естеството
и от копнеж безумен бях обзет...
О, позволете ми, прекрасна моя..."
- Това е, падре, и сега съм в стрес
на трепетите си изгубих бро̀я...
ах, с него да се срещна ли нощес?! ...
Абатът, вече с вид на древни мощи,
с ръка на потно чѐло промълви:
- Мадам... ах, моля...Разкажете още...
(а тъй разчитах да ме опрости) :))
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
