Магарето - в калта
(истинска история, някъде по Искърското дефиле)
Разбрах, че е време да тръгвам
и нежно потупах душата си:
"Нарамвай багажите! Бързаме
да хванем на изгрева лятото!" .
В багажите бързо нахвърлих
огромно количество стихове
и яхнах библейско магаре,
а портата - "Скръц!" и притихна. .
Пътеката бе камениста.
Случайно те срещнах с "Фиатчето".
Отиваше мляко да купиш
от бабата. Каза ми: "Качвай се!"
Зарязах набързо душата си.
По детски тя беше захласната
да къса цветя и да спори
със птички, да пее с магарето.
А люляци! Толкова люляци!
И толкова жабите крякаха!
И толкова бе нависоко -
на облаците под стряхата!
Да хубаво беше (донякъде)
за няколко тъй кратки уикенда!
По-трудно ми бе да се върна.
По пътя изтубих ги стиховете.
Магарето ли? Измислих си го.
© Павлина Гатева All rights reserved.
