Aug 5, 2008, 3:02 PM

Магистрала, водеща за никъде

  Poetry » Other
907 0 0
 

Пътувам по магистралата...

Водеща за никъде.

Покажи ми пътя, моля те!

Нима не чуваш мойте гневни викове?

Аз съм жертва на ксанакса...

Поколение с мръсно лице.

Бързам да стигна до нищото.

Помогни на своето дете!

Градът е мъртъв,

прокълнати са хората.

Поведи ме в посоката правилна.

Преди да настъпи умората.

Светлините отдавна угаснаха.

Води ме само бялата линия.

Черна дупка зее отпреде ми.

Ни следа от простора ти... синия.

Аз не ще се извиня

за това, че причинявам болка.

По-фалшив си ти от мене.

Стар си филм на стара ролка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...