Да можех...
Като махало съм на стар часовник –
със стихове в широка амплитуда.
Веднъж пред вас съм пламенен любовник,
а друг път – клоун, ярко изрисуван.
Монета съм със две лица различни –
едно – за днес, а утре друго турям.
Сега разплаквам ви със драми лични,
а после срещам ви с герои щури.
Съдба на клоун – както и да гледаш!
Когато вечер се разделям с листа,
не превъзнасям скромните победи,
а уморен, да си отдъхна, искам...
Да можех да съм лястовица бяла,
звезда за странника, всред път изгубен,
искрица в нечии очи изгряла,
и хляб за клетника, от глад събуден!...
С надежди в утрото – добър, пречистен,
костюма с многото лица обличам,
и заредèн с най-цветните си мисли,
към черно-белите герои тичам!...
© Роберт All rights reserved.
