Майчице
Колко влакове изпрати, майчице!
Ненагледаха ти се очите,
за да зърнеш отдалеч и тайно
как ù роши вятърът косите.
А пък тя дори не се обърна…
Отлетя на север като птица.
Личицето ти за миг посърна,
нощ покри смълчаните зеници.
Посивя сърцето ти от чакане –
да се върне. И да си простите.
Колко много отлетели влакове!
В коловоз превърнаха се дните …
Но един днес спря на тази гара
и ти върна като дар момичето…
Твоят сън, с годините повтарян,
оживя.
Защото се обичате!!
© Бианка Габровска All rights reserved.
