Sep 8, 2006, 7:46 PM

Майчина ласка

  Poetry
1.5K 0 8

 Герито е  зле,

че отива на море,

казва, че било  добре,

виждам аз - не е!

 

Там вълните са пенливи,

а желанията - игриви,

но оставя тук другари

и сълза в очите пари!

 

Жоро  трябва да я чака,

дните мъка ще протака-

той е любовта голяма,

а без него радост няма!

 

 -Не плачи бе,мило Гери,

няма друга да намери

и ще чака час по  час

вест да пратиш от Бургас.

 

А когато се завърнеш,

с любов ще го прегърнеш

и с приятели добри,

ще празнувате по цели дни!

   /под редакцията на Mojsei/ 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • браво
  • И сладко и много забавно. Поздравче!
  • Мойра, хайде да вървиме!
    Морска муза ти ще си ми!
    Само трябва да решим,
    где със тебе ще творим!
    Хайде, музо, има време,
    тръгвай с теб да се... печеме!



    Поздрави отново, Мария!!!
  • Нямам нищо против аз,
    вместо Герито да ида...
    Щом и Христо е със нас,
    ще прекараме чудесно,
    морски стихове ще пише,
    аз ще пея морски песни!

    Чудесна среда създаде стиха ти, Мария!
  • Ице,Герито реши
    и вече няма да тъжи!
    Тя ще иде на море
    малко да се попече.
    Радвам се,че сте тук Петинка и Хриси!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...