jollyroger (Коста Качев) jollyroger (Коста Качев)
16 1.5K
Aug 19, 2013, 8:14 AM

Майка

  Poetry » Other
692 1 3

           Майка

 

На залеза студената жарава

вечерникът раздухва във искри

и някак неусетно свечерява

над тъжно-замълчаните гори...            

                      

Жена във черно бавно се прибира,                     

умора скръбна в  крачките личи-                

внезапно трепва, цялата вибрира                 

с пресъхнали от чакане очи...     

 

На прилеп със криле една незвана

тревожна жал в душата й гнезди-

заглъхва стон последен от камбана,

виновно мигат първите звезди...

             

Вратата все отключена оставя-                           

надеждата похлопва и в съня...                     

В пътечката обрасла със забрава                  

жълтее още ланшната трева...                         

 

Знам Времето безмилостно изтрива                       

ненужното във чуждите души,                            

но в Майката тревогата е жива                        

със Вярата, която я държи...                            

 

... И жив ще е Синът, докато бие                     

в гръдта отляво Болката света,                

а Слънцето изгряло не открие                       

за първи път- заключена врата...

                                                                                      

Коста Качев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0