Майка
Без грим и червило, на цветната рокля
слънцата в очите ми днес ми отиват.
Обичаща вече е моята роля,
защото съм майка. С това съм красива.
Открадна ми вятърът кичур немирен,
но в рамка нещата отдавна не слагам.
Защото съм майка. Без час и без спирка.
До крайната гара на моята младост...
Пак слушам как сойка оглася гнездото,
и с обич на рожбите малки говори.
Защото е майка. А птичите ноти
политат напевно и леко нагоре.
И ето, дъждът ще докосне земята.
Сълзици кристални небето ще рони.
А черната почва, по майчински свята,
с любов ще откърми дървесните клони.
Честит рожден ден, мамо!
08.08.2019 г.
© Миглена Миткова All rights reserved.
