Капки бисерни затупкват
из смълчаната градина
и на пръски се разпукват.
Ала бързо всичко мина.
Ето – пак се заусмихва
Слънчо иззад облак бял.
Весело в клонака прихва
хор, за песен зажаднял.
Радват се дръвче и птичка.
По-богати изведнъж
станаха, че е жълтичка
всяка капка майски дъжд!
© Борко Бърборко All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
