Макар да знам, че там ще изгоря...
Макар да знам, че там ще изгоря
Душата ми тъй дълго беше пуста
с увиснали, простреляни мечти,
дълбоко скрити, поругани чувства
и думи неизречени, почти...
Сега стоиш на прага – като песен,
проникваща през всички сетива,
поглеждаш ме и нежен, и унесен,
прошепваш ми забравени слова.
Надежда скрита плахо се прокрадва,
открехвайки врата за любовта.
Така е трудно пак да ти повярвам...
А искам от любов да полетя!
Глава да сложа в твоите обятия,
да ме помилваш нежно със ръце...
Не искам любовта да е разпятие -
слепù в едно разбитото сърце.
Безмерно искам пак да се отдавам,
сълзите в ласки пак да претворя;
любов и страст отново да запалвам,
макар да знам, че там ще изгоря...
© Анахид Чальовска All rights reserved.
