Малинено сладко
Виждам, че си легнал...
и започвам да шептя.
Mинах покрай теб, завих те.
И те погледах малко, ей така.
Мъничко де, иначе не може...
как да те подмина със замах,
и понеже няма кой да ти разкаже...
сгуших се при тебе... и заспах.
Приспивният ти мирис на малини
тихо ми шепти...
"тук съм аз, не бой се,
а сега поспи"...
Страх ме беше да заспя,
не исках да загубя време...
в сънищната си мечта -
утрото ти да не ме отнеме.
Ти си спи, спокойно спи,
аз съм будна и ще се сражавам
с безброй чудовищни лами
и от вещици ще те спасявам.
Пък утре, когато се събудиш ,
не ще ме помниш вероятно,
но ще съм оставила в съня ти
нещо розово от мен, и вкус на сладко.
© Валентина Велчева All rights reserved.
