Feb 20, 2014, 10:59 AM  

Малка обява

  Poetry » Other
710 0 3

"Митко, това е Мая; дошла е да те купи"

 

поправям
счупени души
захвърлени и овехтели
изрязвам фино
да боли то значи
че са оцелели
и има шансове
лепя
а после - леко ги заглаждам
лепилото
като тъга
разтваря ръбовете
снаждам
цветът им
леко овехтял
или направо нихилиран
пребоядисвам
на ръка
машинно после ги полирам
и само моята душа
не мога да намеря 
някой
да пооправи на ръка
или да поогъне
сякаш
все повече сме тука кът
такива майстори
май липсват
bazar.bg за кой ли път
показва с нула запис
списък

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...