Когато южнякът задуха,
баба Марта свали си кожуха,
с килима си цветен цветята
застелят горите и полята,
тогава със сестриците си Тя
пристига с птичите ята.
Под стрехите зида си гнездото,
лепи го за бетона и дървото.
Дечицата си - милите душици,
храни с бръмбарчета и мушици.
Тя е мъничка, игрива,
бързолетка много красива. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up