Малък заем от Вивалди
МАЛЪК ЗАЕМ ОТ ВИВАЛДИ
... по разнебитения свят
каручката ми си скрибуца –
дали ще хапнем за обяд,
не знам, с кобилката ми куца.
Ще си я пусна – да пасе
в полето с щир и със люцерна.
А покрай старото шосе
ще свири зимата с латерна.
Нали съм си захлюпен люх,
и днес не найдохме сполука.
И бухалът ще буха – глух,
за моя дух какво му пука?
Дали ще стигнем у дома,
или – във циганското гето
ще станем на чувал кайма,
която се продава нето?
И – ако спазваме бонтон,
с един цитат ще си послужа –
което ви изпях, бе стон,
което премълчах, бе ужас.
Потеглям – снопче Светлина,
без никакви молби и жалби...
С годишните си времена,
назаем взети от Вивалди.
© Валери Станков All rights reserved.
