Мамините лозови сарми
МАМИНИТЕ ЛОЗОВИ САРМИ
... доде седим във стаята сами,
и тихо сняг се сипе по корниза,
надипля мама лозови сарми –
и не пести зрънцата на ориза,
заради мен наръсва чер пипер,
притуря и любимия ми джоджен,
и вади ми – от вехтия килер,
шишето със пелина ми наложен,
във тенджерката крива ги реди,
затиска ги с най-бялата чиния,
и в мен едно момченце от преди
ще седне пак на нейната синия! –
тъй тиха, тъй свенлива и добра,
мълча край нея в зимния следобед,
не смогнах и до днес да разбера
отде извира майчината обич? –
ще стрия люта чушчица на прах,
сълза ще милна в нейния косичник.
Щастлив, че тази вечер с мама бях! –
и си похапнах лозови сармички.
© Валери Станков All rights reserved.
