Nov 22, 2007, 12:27 PM

Мамо 

  Poetry
1092 0 22
Аз се връщам сега и се питам:
Провиних ли се с нещо пред теб,
та ме срещаш с тъга във очите?
Посрещни ме с усмивка и хляб,

нахрани ме със своите ласки
и върни ми спокойния сън!
Погали, като в дните ми детски,
моя рошав пречем! Като звън

на далечна, позната камбана,
идват спомени стари и мили -
аз съм малко момче и от мама
взимам обич и смелост, и сили...

И звездите не са тъй далечни,
и земята не е тъй голяма,
и по пътища земни и млечни
аз те нося във себе си, мамо!

Аз се връщам сега и те питам:
- Променен ли съм мъничко само?!
Посрещни ме с усмивка в очите!
Дай ми сили, за да бъда пак, мамо.

© Владимир Владимиров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??