Мамо
Аз се връщам сега и се питам:
Провиних ли се с нещо пред теб,
та ме срещаш с тъга във очите?
Посрещни ме с усмивка и хляб,
нахрани ме със своите ласки
и върни ми спокойния сън!
Погали, като в дните ми детски,
моя рошав пречем! Като звън
на далечна, позната камбана,
идват спомени стари и мили -
аз съм малко момче и от мама
взимам обич и смелост, и сили...
И звездите не са тъй далечни,
и земята не е тъй голяма,
и по пътища земни и млечни
аз те нося във себе си, мамо!
Аз се връщам сега и те питам:
- Променен ли съм мъничко само?!
Посрещни ме с усмивка в очите!
Дай ми сили, за да бъда пак, мамо.
Провиних ли се с нещо пред теб,
та ме срещаш с тъга във очите?
Посрещни ме с усмивка и хляб,
нахрани ме със своите ласки
и върни ми спокойния сън!
Погали, като в дните ми детски,
моя рошав пречем! Като звън
на далечна, позната камбана,
идват спомени стари и мили -
аз съм малко момче и от мама
взимам обич и смелост, и сили...
И звездите не са тъй далечни,
и земята не е тъй голяма,
и по пътища земни и млечни
аз те нося във себе си, мамо!
Аз се връщам сега и те питам:
- Променен ли съм мъничко само?!
Посрещни ме с усмивка в очите!
Дай ми сили, за да бъда пак, мамо.
© Владимир Владимиров All rights reserved.
