Мамо, чакаш ли ме още зад пердето,
взираш ли се още в мракът на нощта.
Няма го, не ще се върне пак момчето,
няма да изстéне пътната врата.
Мамо, още ли онази лампа свети,
още ли навън е пълно със деца.
И летят ли пак светулки на комети,
плаче ли на двора моята върба.
Мамо ти не чакай! Лягай, почини!
Отдалеч ме парят твоите сълзи!
Знам сърцето старо, мамо, те боли!
Твоят син добре е! Ти не го мисли!
© Хари Спасов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
