Маратонецът
МАРАТОНЕЦЪТ
Живея – ненатрапчиво и тъжно.
В куплетите снова като чекрък.
Ако животът е една окръжност,
въртя се цял ден в омагьосан кръг.
Разпънат – между смисъл и забава,
не пастря тяло, нито пък душа.
На мене друго, май, не ми остава? –
освен във дума да не съгреша.
Понявга – невъздържан и стихиен,
светкавица, разчорлила коси! –
река ли дума – може да убие,
но може и от смърт да те спаси.
Натрапник! – в електронната ви поща,
във Фейса – с туй, което съчиних,
аз ще поискам бялата ви прошка? –
за всеки свой, фалшиво речен, стих.
Протягам с обич всекиму надежда.
И никому до днес не креснах: – Млък!
Внимателно във всекиго се вглеждам –
дали ще издържи по моя кръг.
Живея в бяг! – и спя, където падне.
И ям – каквото Господ ми даде.
Аз бягам цял живот – от ден до пладне! –
но знам добре и точно! – накъде.
Дали ще ми достигне глътка въздух?
Нима до сетен край се изцедих?
Финалът ми е просто в кърпа вързан! –
аз победих и себе си – във стих.
© Валери Станков All rights reserved.
